Писмо до Евгений Дайнов
по повод на статията му от 1 декември в-к 24 часа

„Кървава реколта, при която на пръсти се броят семействата, които да не са дали поне един убит. Хиляди гаснат с грешни диагнози, вързани за леглата, пренебрегнати, изтезавани и накрая убити. Родилките са курви, а прокурорите пълнят гащите от страх. Няма дежурни лекари, а само пияници, които подритват човешки същества като животни.“
Чета този материал и не мога да си обясня, дали авторът е бил повлиян или е обикновен хейтър. Брилянтни констатации гарнирани с популярни вицове от кръчмите – дядката с „дробове като плява и сърце като слама“. И за онзи старшина, който с пълнител от химикалка спасил редника от щрапнел...
Не мога да скрия, че субективно съм повлиян от стремежа да се демонизира моята професия. И за разлика от всички смели анонимковци не крия, че съм лекар, защото това не е срамно.
Започнах практиката си през 1979г. През първите четири години в малкия селски родилен дом при мен родиха над 400 жени. Имаше усложнения, имаше и починали бебета. С родителите им и до днес се познавам, но никой от тях не си мисли, че съм злодей.
Специализирах хирургия с много труд, изпити и лишения за семейството ми. През годините съм оперирал над 10 хил. души. Имал съм усложнения от операциите, както всеки един практикуващ лекар. Имал съм болни, които починаха в ръцете ми, някои от тях – в страшни мъки. Бил съм с тях и техните близки докрая. Но нито за миг не съм си мислил, че съм некадърен и корумпиран мафиот, който иска да измъкне последните левчета от нещастния пациент.
Знам, че не съм блестящ хирург. И моите пациенти го знаят. Няма лекар, колкото и добър да е той, който да прави само перфектни операции. Но не съм безотговорен и хладнокръвен убиец. Не са такива и моите колеги - тези, с които съм работил над 30 години. Повечето от тях не живяха дълго – силите им изцедиха нощните дежурства, грижите по техните болни, мъката по нашите неуспехи. Един превъзходен хирург завърши живота си в старчески дом в крайна бедност, друг получи инфаркт на операционната маса. Но нито един от тях не е бил „изумително некомпетентен престъпник“.
Един изумително компетентен автор заявява: „Край! Няма да им легна на лекарите! Отказвам да съм част от кървавата реколта в обявената война срещу човека!“
Пить надо меньше, меньше надо пить!
Върви на дайната си, Майнов! Лекувай се сам. И си пази здравето.

Миндянска пиянка-Евгенито професора.

- Коравосърдечен - за да не се пръсне сърцето му на втората операция.
- Хладнокръвен - за да е спокойна и сигурна ръката му.
Благодарим Ви, че Ви има. Бъдете здрави. Весела Коледа и Честита Нова година!

без да се крият зад думите на колеги.

Весели празници, много здраве и късмет!

Всемирната компетентност, както и безпричинната веселост са симптоми. Уважавам професора, но след като разгроми българската култура, явно се е заел с медицината. Едно е да кажеш какво мислиш, друго е да размахваш пръст като класна ръководителка. В същият вестник има мнение и на един известен български артист, който е загубил детето си, но нещастието не го е озлобило.

се чбеше произнесъл и в диагнозата, когато изпратил пациентът в лечебно заведение в града (дълги години той също практикуваше на село). Там обаче не му повярвали и човекът си отишъл.
Знам колко е трудна работата ви. Знам също, че не сте богове.
Както знам, че всяко стадо си има мърщата. И в моята професия, и в професията на другите.
Според мен неведението и сложната объркана здравна система създават това напрежение. Добрият лекар се помни. Не помня всички, които се изредиха през 15-те години стерилитет и гледаха предимно в ръцете ми. Но помня този, който успя да се справи. И дори да изроди детето ми в екстремна ситуация - отлепена плацента. И да си призная - той е заслужил всеки лев, който съм му дала.

Нямам представа какъв е личният опит на проф. Дайнов от контактите му с лекарското съсловие и дали въобще има такъв, по-скоро той отново се опитва да яхне поредната мътна медийна вълна и да я използва като удобен случай за изява на позалязващата си популярност.
За разлика от него аз съм не имал този късмет, но още съм жив и работоспособен САМО БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛЕКАРИТЕ, след преживяни: една изключително тежка катастрофа, два инфаркта; един инсулт и сърдечна операция за поставяне на 4 байпаса.
Аз съм жив, но много от лекарите, които са ме оперирали - вече не са и то починали от инфаркт в разцвета на своята професионална кариера и възможности.
За всичките ми многократни влизания в болница мога най-отговорно да заявя, че с изключение на обичайната бутилка и бонбони, аз не съм плащал пари на никого, камо ли да са ми били поискани такива. Дори си спомням парадоксалния случай в III-та градска болница, когато ст. сестра ми се извини, че ще отвори бонбоните (да не би вътре да има пари) - по нареждане на шефа на клиниката доктор Бояджиев и ще поиска съгласието му за приемане на един малък ловджийски нож, който бях занесъл от благодарност за блестящо извършената от него тежка операция.
Само това искам да кажа на такива медийни словоблудци угодничещи на всяка нова власт като Синият пишман Гений Дайнов - търсете си другаде журналистическите дъвки, Господине, а не в мъката на хората и уронване престижа на една достойна професия.

Изцяло подкрепям заслуженото възмущение на лекарското съсловие от безотговорното поведение на подобни драскачи.

изразява в следното: да брътвиш със замах за неща, които изобщо не познаваш. Два пъти наши лекари в наши болници са ми спасявали живота. И то от страшни заболявания- детски паралич и сърдечна недостатъчност!

Ако някой може и трябва да се изказава в случая, това безспорно съм аз. И аз заявявам с чиста съвест: нашите лекари (с много малко изключения) са на световно ниво, че и отгоре.

Нашите болници са доста добри и стават все по- добри. Ние, българите, имаме едно доста добро здравеопазване.